Близо триста милиона души по света пишат на кирилица. Това са славяни от Югоизточна Европа. Приблизително петдесет езика използват или поне някога са използвали кирилицата. България все още единствена представлява кирилицата в Европейския съюз. Културният ни принос с тридесетте ни букви е безспорен.
Пътувам към Плиска – някогашната първа столица на България (681 – 893), целта ми е да надникна в един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс – „Двора на кирилицата“, открит на 2 май.
На тежката порта са изписани думите на хан Аспарух „Тук ще бъде България“. Дворът е пълен с посетители, а сред тях е и инициаторът на този храм на писмеността Карен Алексанян. Той е арменец от Ереван, но вече двадесет години живее в България. По негова идея високите над два метра кирилски букви са изработени в Армения от дванадесет арменски скулптори. Всяка буква има своето послание с изображенията и орнаментиката си.
Карен Алексанян ни разхожда из „Двора на кирилицата“: „Буквите не са подредени по азбучен ред. Точно пред входа те изписват думата Плиска. С това искам да се помни, че по заповед на българския княз Борис І Покръстител (852 – 889) кирилицата е приета като официална азбука. България е първата страна, сторила това. По тази причина и музеят на кирилицата е направен в град Плиска“.
Респект пред делото на царя Покръстител и обединител на българите лъха от параклиса „Св. Борис І Покръстител“ в края на двора. Вдясно от тежката врата на параклиса е камъкът с кръст – хачкар, на който е написано на арменски: „Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ по случай 1150 години от Покръстването“.
Съвременният будител К. Алексанян продължава разказа си: „Дворът на кирилицата“ е жив. Той е духовно средище, което прескача границите на страната ни“.
На тръгване минавам край скулптурите на княз Борис І Покръстител и на светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа, величествено издигащи се в дъното на двора, бдящи над буквите и българското.

Из БНР

Нощ покрие ли древната Плиска,
ние чуваме тропота глух:
прекосява земята мизийска
с бърза конница хан Аспарух.

Вее вятърът конските гриви,
святкат копия – лес разлюлян.
Византийските орди разбива
непокорният български хан.

И изпълнен със мъдрост и слава,
със славяните братски се слял,
една българска силна държава
на потомството той завещал.

Ние, негови верни потомци,
още чуваме тропота глух.
През гранитните древни отломки
литва с коня си хан Аспарух…

Младен Исаев